В деня на изборите ни дюкян има, ни можещ да се почерпиш… Насилие над личността един вид и тирания!
Страданията на Чудомировия „ Избирател “ – повод да опъне по няколко чашки „ усилвателно “, па то държавното управление единствено ще си се избере…
(Карикатура на Чудомир оповестена във вестник „ Барабан “, 1911 г.)
Избирател
Закони, знаеш, наредби, разпоредби и тям сходни. В деня на изборите ни дюкян има, ни можещ да се почерпиш… Насилие над личността един тип и робия!
Станах в неделя сутринта, наплисках се небрежно и излязох на проветрение. Ходя, обикалям, надзървам – всичко заключено. Няма джан-джин. Мъртвило. Тук-там служители на реда и групи от хора, но трезви, знаеш, приказват си умерено и никак не им се пие.
Дойде ми на разум за бюфета на гарата. Там, рекох си, е неутрална зона и ще да е отворено. Ще ида и ще му опъна една-две чашки усилвателно. Направих половин кръгом, знаеш, и поех нататък. Харно, но виното излезе един киселаш, не е за пиянство, а да поливаш печени пиперки с него. Сифонирана измама – пфе! Хвърлих на тезгяха една скъсана брошура и излязох демонстративно.
– Ами в този момент, като си раздразних единствено жабчето в корема и ми се отвори вкус?
Мисля къде да намеря заведение, знаеш, движа се, вървя, а едно слънце грее, та прежуря и ми суши гърлото още повече. По едно време се сетих, че нашата изборна секция е конфигурирана в кръчмата на Петка Юрдекя.
– Лявото рамо напред! Ходом, марш! – Взех вярна посока, дойдох и хоп в задния двор. Мушкам главата си през едно прозорче като лисича дупка, виждам, Юрдекя мие съдове и нещо си мърмори независимо. Вот тебя здрасти!
– Юрдек, крещя, Петенце, апелирам ти се, дай да му дръпна един девиз, че ми засъхна плюнката! Не пердах се, крещя, тук, до курника, никой няма да види.
Човекът излезе свестен. Капна ми едно шишенце, дигнах го аз и дорде го доближа до устата си, то се изля в пищеварителната ми система.
– Е капни още един девиз, крещя. Аз така мигновено, внезапно.
Даде ми още едно, но като му желаех трето, отхвърли ми категорически.
– Стига, вика, стига, че ще пропееш и ще ме издадеш, а санкцията е огромна. Не може повече, нали знаеш, че лозунгите са неразрешени.
Какво го не молих, не дава и не дава.
– Ами в този момент, крещя, като таман почна да ми се услажда? Къде да отида?
Седнах на една греда и мисля. Мислих, мислих и ми хрумна, знаеш. Ще отида у лелини Бонини, рекох. Преди три години умря свако Минчо. Горе-долу по това време беше, единствено че нямаше избори. Ще ида, ще наведа глава, ще се прекръстя и ще реча:
– Бог да елементарни свака Минча. Три години навърши към този момент горкият, а още ми е пред очите и през нощ, през две го сънувам. Не се не помнят неговите добрини, лельо Бонке, не се забравят…
И тя, ще не ще, ще ме почерпи.
– Дясното рамо напред! Право по основната улица. – Завих по-късно, оправих се, дойдох, мръднах се в двора – няма жива душица. Надничам по всички страни, няма ни човек, ни куче, ни котешка религия. Пристъпям излеко по-нататък, виждам, зимникът отворен. Стрелкам очи във вътрешността в тъмното – буре. Бабаресто едно, надуло се отсреща ми, като че ли ще се пукне, а под него една желта чиния стои на пост.
– Ох, крещя, бабачко! Държавна лотария! Късмет!
Прекръстих се за кураж и хайде вътре. Приклекнах, знаеш, изпълних я, затворих очи и смуках, смуках, дорде другият й край ми допря до челото. Когато си отворих очите и погледнах, отсреща в тъмното – що щеш?
Свако Минчо, господ да го елементарни, се изправил до стената във тип на фантом и ме гледа заканително. Помъчих се да се прекръстя отново, не можах, тъй като паницата беше в дясната ми ръка. Рекох тогава да клекна и да върша метана, забих нос в почвата, знаеш, и изпаднах в безсъзнание.
Какво е станало по-нататък и какъв брой време съм лежал по стомах, не мога ти сподели. Кога се разсъниха на другия ден, държавното управление беше спечелило изборите и вуйна Бойка, клекнала, хранеше кокошките на двора.
Из: „ Съчинения в три тома “ (Том 2), Чудомир, изд. „ Български публицист “, 1970
* Карикатура на Чудомир оповестена във вестник „ Барабан “, 1911 година,
